Западната част на страната е популярна с разполагането на софийската област в нея, а община Драгоман отстои на сравнително близко разстояние от столицата. Точно там се намира село Беренде, като такова населено място съществува и на територията на пернишкия регион. За населеното място до столицата се знае относително малко или поне в повечето източници няма голямо количество информация. Но през 1985-та година тук живеят 79 души, което е само няколко години преди окончателното падане на комунистическия режим в страната. Историческите корени на селото трябва да се търсят още от времето на печенегите, а това се отнася и за пернишкото място. Въпросното племе с печенегски произход се нарича берендеи, а те идват на територията на страната не по собствено желание. Принудени са от обстоятелствата да потърсят място за заселване тук – това се случва в годините на единадесетото столетие след претърпяна загуба от войските на киевска Русия. Страната също има сражения с нея по времето на цар Петър.
Единствената по-значима културна находка в Беренде от времето на Средните векове е православният храм с името на светеца Петър. Иначе тя е характерна със стенописния си ансамбъл, който издига храма до статут на паметник с национално значение. Ансамбълът по стените възниква в годините между 13-ти и 14-ти век, без да е конкретно уточнена точната дата. Също така има спорове сред учените и историците кога точно е построена православната църква. Върлува мнението, че това се случва през 13-ти век, но това до голяма степен се дължи на един надпис. Той е свързан с дейността на успешния владетел Иван Асен 2-ри, по времето на който България разширява територията си на три морета. Надписът наистина споменава за владетеля, но това не е категорично доказателство за участието му в строежа на храма или че той възниква точно по време на царуването му. Размерите на храма са четири и половина на пет и половина метра и е вкопана на един метър в земята. Това е едно от изискванията на османската империя – християнските църкви да са ниски и да не се виждат за сметка на извисяващите се мюсюлмански храмове, наречени джамии.
Височината на храмът в село Беренде е приблизително пет метра, но всъщност е трудно да се установи точността до сантиметър. По-интересни са стените и таванът на църквата, които са изписани отгоре до долу със степониси. За съжаление немалка част от тях са повредени или напълно унищожени, а това е сериозна загуба за културното и историческо наследство на страната. Иконостасът в църквата е от дърво и в това отношение не се различава коренно от много други такива. Но ако има нещо, което да го прави уникален, това е възрастта му. Тя е достолепна и има сериозни основания да се смята, че всъщност това е един от няколкото най-стари иконостаса в България. Към 15-ти март тази година при преброяване на местното население е установено, че тук живеят едва 26 местни жители. Това прави средно по три цяло шейсет и шест души на квадратен метър, а стойността на надморската височина е 665 м.
